септември 15, 2023
Категория:
Теодор Илиев е general manager на бутиковата инвестиционна компания Ultima. Завършва международния Glion Institute of Higher Education в Швейцария. Първия собствен бизнес стартира със свои колеги от университета и той е насочен към управление на имоти за краткосрочно отдаване под наем в пет европейски държави. Има години опит в управленския екип на строително-инвестиционната компания BLD.
През 2019 г. започнах активно да работя в BLD – нашата строително-инвестиционна компания, която е сред лидерите в сегмента на жилища в София. Това беше решаващ период за мен, защото ми позволи да опозная пазара, процесите и клиентите. Много бързо забелязах, че има една група от купувачи, които трудно намират имота, в който ще се чувстват истински удовлетворени. В действителност апартаменти в бутикови сгради с прецизно подбрана локация са дефицитен продукт. А търсене за тях има. Така се роди идеята да създадем Ultima. В AG Capital вярваме, че успехът е сигурен, когато към професионализма добавим страст. А аз определено имам визия за развитието на Ultima, за сградите, създадени под този бранд, за хората, които ще живеят в тях, и емоцията, която ще ги събира там.
Поколението преди моето създаде критериите за модерен живот и успя да ги материализира в качествени сгради. Моят стил, не знам доколко се дължи на принадлежността ми към едно или друго поколение, е да надградя основата на луксозната сграда с дух и преживяване. Всъщност, ако мога да дефинирам по-кратко – Generation X бе фокусирано върху строителството без компромис, докато ние искаме да добавим към това experience и емоция. В нашия проект Boyana Senses това се вижда от пръв поглед. Разположението на цялата сграда, разпределението на помещенията, дворът, зеленината и барбекюто, вниманието към всеки най-малък детайл. Изключително важно е нашите клиенти да влизат в дома си с усмивка.
В имотите има един вечен измерител за стойност и това е локацията. Да, локациите променят имиджа си, появяват се нови актуални места, но така или иначе локацията е номер едно. Следва размерът на сградата. Не можем да наречем бутиков един огромен блок, без значение колко внимание сме отделили на визията или изграждането му. За мен 30 жилищни единици е границата и над това проектът губи ексклузивност. Лично за мен показателни са фасадата и общите части. Що се отнася до намеренията, плановете и техния сблъсък с реалността – цените на парцелите са изключително високи, затова да изграждаш малка сграда е начинание с по-нисък марж. От бизнес гледна точка малката сграда е много по-трудно да бъде доведена до печалба, защото има по-малко икономии от мащаба.
Един от първите въпроси, които си зададох, когато на- влязох в кухнята на строителното предприемачество, е защо не се инвестира в естетиката и общите части на сградите – лоби, двор, етажна площадка, асансьор. Това са места, през които собствениците минават ежедневно. Така че моят спонтанен отговор е: с лобито. Прагматичният ми отговор е – с качеството на материалите.
Доверието не е имагинерна величина, а производна на спазените обещания. Аз съм много точен като човек, това ми помага и в работата. Избирам винаги най-добрите и опитни партньори, в това число архитекти, при които няма грешки. И опитни финансисти, които правят точни прогнози. Да, средата се променя, понякога се налага да се адаптираме, но моят избор винаги е да бъда честен с отсрещната страна, за да не правя компромиси на скрито.
Този, който съм видял в Лондон. Харесвам града, защото се различава от съвременните мегаполиси. Има точно този тип сгради, за който говоря. По-малки, но съвършено помислени и предлагащи на обитателите си най-висок стандарт на живот.
Запазването на зеленината. Укрепваме всяко дърво, за да не нарушим жизнеността му и то да продължи да расте и по време на строителството, и след него. Всъщност в самото начало най голямото предизвикателство беше архитектите да измислят проекта, който няма да кацне на терена като едно външно тяло, а ще прегърне природата и ще получим желаната естествена симбиоза между среда и сграда.
Изгубена в нищото. Моята представа е в гора, в близост до езеро. Това е емоционалният аспект, а практичният – с голяма професионална кухня и голям парцел, който дава възможност за голяма входна порта, през която да се стига до прав вътрешен път за къщата, симетрично обточен с дървета. Истината е, че имотът не е ценност, ако в него не живеят и не се срещат щастливи хора. Затова искам да имам и голяма маса в трапезарията за поне 20 гости, каквато подобава да има едно голямо семейство.
Оптимист съм. Големите парцели се изчерпват, което ще намали и изграждането на големи комплекси. Търсенето на по-малки и прецизно изградени сгради ще се засили. Виждам успеха на Ultima и нашите проекти, защото го живея всеки ден заедно с нашите клиенти.
Разгледайте повече за бутиковия комплекс в кв. Бояна, докосващ сетивата ТУК.
